Петербург готви девет станции на метрото за убежища срещу радиоактивен прах

🇷🇺🚇 Санкт Петербург ще приспособи част от своето метро за убежища на гражданската отбрана: 9 станции, 4 отсека и около 35 км релсов път трябва да бъдат довършени, допълнително оборудвани или преустроени, така че да служат като защитни съоръжения. На 10 септември „Петербургский метрополитен“ публикува запитване за ценови оферти за изготвяне на технико-икономическа обосновка на бъдещите работи. Първа за поръчката съобщи „Фонтанка“, а „Медуза“ и The Insider публикуваха параметрите от техническото задание.

9-те станции са обекти, чието строителство и оборудване като защитни съоръжения не са довършени. За всеки от тях изпълнителят трябва да предложи оптимален вариант – завършване на строителството, ново оборудване или приспособяване, така че обектът да може да изпълни защитна функция. Заданието изисква да бъдат отчетени три фактора: промените в нивото на подпочвените води, застрояването на околни терени и технологичното остаряване на оборудването. Разглеждат се и два аварийни сценария: техногенна авария и пожар. Отделни изисквания има към филтърно-вентилационното оборудване, което трябва да пречиства въздуха от радиоактивен прах, аерозоли и отровни вещества при проникване на замърсен въздух в самото укритие. Според „Большой город“ проверката обхваща около 80 обекта от инфраструктурата на метрото, документацията ще бъде класифицирана като държавна тайна, а резултатът се очаква до 21 март 2028 г.

Метрополитенът не за първи път се опитва да установи колко би струвало това. Още през март той проведе проучване на цените за тези услуги, което превръща процедурата от 10 септември във втори етап от вече започнал процес. Междувременно градът има сравнително ясна представа за състоянието на наземните си укрития: през 2025 г. Комитетът по законност, правов ред и сигурност провери съоръжения на 2633 адреса и установи, че повечето се нуждаят от ремонт. През юни в Кронщад, където се намира база на Балтийския флот, районната администрация постави първите бетонни укрития за защита при атаки с дронове на четири места, сред които Якорния площад до Морската катедрала. По-късно такива съоръжения се появиха и при спирки на градския транспорт, в паркове и градини.

Първите бетонни укрития в Кронщад се появиха две седмици след удара по корветата „Бойкий“. В нощта на 3 юни дронове на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна подпалиха намиращата се в Кронщад корвета от проект 20380 – кораб, въоръжен с управляеми ракети. Командващият СБС Роберт Бровди обяви, че дроновете са проследили кораба и са го подпалили. Според анализа на сателитни снимки, направен от норвежкия военноморски анализатор Торд Аре Иверсен, горната част на надстройката между мостика и кърмовата мачта е сериозно повредена, а главната мачта е паднала. Ударът съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум, докато в последния му ден, 6 юни, губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи за 86 унищожени дрона за една нощ. „Пулково“ тогава забави 39 пристигащи полета и отмени 8.

Същият модел се повтори и през останалата част от лятото. На 4 юли Дрозденко обяви 72 свалени дрона, а в Кировския район на Петербург гореше петролен терминал. „Пулково“ временно преустанови кацанията и излитанията до 09:23 ч. 41 полета закъсняха с над 2 часа, а 10 бяха пренасочени. На 14 август губернаторът на областта докладва 54 свалени дрона, а паднали отломки предизвикаха пожар в пристанищния комплекс Уст-Луга, откъдето преминава голяма част от руския износ на петролни продукти през Балтика. Летището отново работеше в координация с военните до 06:57 ч. На 30 август последва четвърти удар от март насам по рафинерията в Кириши – единствената в северозападната част на Русия, при 42 свалени дрона по данни на губернатора. Между 4 юли и 14 август „Пулково“ преустановяваше полети и на 6 и 18 юли. Нито една от атаките не засегна метрото, но при всяка от тях градът оставаше в режим на въздушна опасност по няколко часа.

Променя се и режимът в руското въздушно пространство. В своето вечерно обръщение на 1 септември Зеленски се обърна към всяка авиокомпания, която го използва за своите полети, към всеки застраховател и към всеки, който продължава да използва ключовите руски летища: „Руското небе става напълно опасно.“ Украйна, каза той, не заплашва гражданската авиация, но дроновете над Русия ще бъдат в мащаб, с който превозвачите трябва да се съобразяват. По думите му, макар руските власти да не съобщават това както е редно, руското небе де факто ще бъде затворено. Зеленски посочи и изключение: заради дипломацията и преговорите, когато партньорите на Киев поискат това, Украйна ще осигурява периоди и направления без дронови операции. Путин отговори през нощта срещу 2 септември от Бишкек, след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество: думите на Зеленски били „държавен тероризъм“, Москва щяла да намери начин да отвърне, а с терористи не се преговаря.

Още преди тази размяна на изявления Росавиация беше ограничила гражданско въздушно пространство на ниска височина над голяма част от европейската си територия. На 25 май Междурегионалната обществена организация на пилотите и гражданите – собственици на въздухоплавателни средства, АОПА-Русия, обяви, че от началото на юни в Московската въздушна зона влиза в сила забрана за полети на цивилни летателни средства на височина до 5100 метра. На другия ден Росавиация потвърди параметрите пред „Ведомости“: режимът е въведен по искане на Министерството на отбраната, обхваща централната част на европейска Русия и стига до държавната граница с Беларус и района за полетна информация на Санкт Петербург на запад и север, до Екатеринбург на североизток и до Самара на изток.

Редовните и чартърните пътнически полети остават извън обхвата на забраната. Изключения се правят и за санитарна евакуация, авиационни химически обработки, наблюдение на тръбопроводи и електропроводи и полети, извършвани по държавни поръчки. На практика ограниченията засягат основно частната малка авиация. 8 дни по-рано, в нощта срещу 17 май, Москва и Московска област преживяха най-голямата атака с дронове от повече от година. За същата нощ Министерство на отбраната съобщи за общо 556 прехванати дрона над различни региони на страната, а сред ранените преобладаваха строителни работници на НПЗ в район Капотня. Нито АОПА, нито Росавиация посочиха конкретна причина за въвеждането на режима.

Така подготовката на убежища и ограниченията в руското въздушно пространство се срещат в един и същи град, но не непременно като части от една и съща непосредствена реакция. Под земята Петербург планира филтри за радиоактивен прах и защитени отсеци – изисквания за сценарии с радиоактивно и химическо замърсяване, които далеч надхвърлят профила на описаните досега дронови атаки. Над земята областният управител съобщава за свалени дронове по няколко пъти месечно, а летището прекъсва работа за часове.

Темпото на двата процеса също е различно: технико-икономическата обосновка за метрото трябва да бъде готова през март 2028 г., докато „Пулково“ спря работа 5 пъти между началото на юни и средата на август. Техническото задание не обвързва проекта с конкретна атака, а дългият срок показва по-скоро подготовка за рискови сценарии в перспектива от години.

Във въздуха ефектът може да настъпи много по-бързо. Забраната до 5100 метра не засяга пряко редовните пътнически полети, а предупреждението на Зеленски няма регулаторна сила спрямо чуждите компании. Нарастващата честота на дроновите атаки и периодичните затваряния на летища обаче могат да повлияят на самостоятелната оценка на риска от страна на застрахователи и чужди превозвачи, които продължават да летят до Москва и Петербург.

Ледоразбивачът „Адмирал Макаров“ гори за втори път по време на ремонт

🇷🇺🔥 Пожар обхвана румпелното отделение в кърмовата част на полярния ледоразбивач „Адмирал Макаров“, докато беше на кей в Кронщад за ремонт на главните двигатели на стойност близо 1 млрд. рубли. Това е вторият такъв инцидент на същия кораб за по-малко от две години и вторият, избухнал по време на ремонтни работи. Главното управление на Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация (МЧС) за Санкт Петербург получи сигнал в 14:20 ч. местно време на 5 септември за адрес ул. „Петровска“ №2 – територията на Кронщадския морски завод.

Огънят е тръгнал от румпелното отделение – помещението в кърмовата част на кораба, където се намира механизмът на кормилното устройство. Първоначално регионалното управление на МЧС докладва за площ на огнената стихия до 100 кв. метра, а окончателното съобщение я намали до 80. В потушаването участваха 52 огнеборци и 10 специализирани автомобила. Откритият огън беше овладян към 16:31 ч. и около два часа по-късно ведомството обяви пожара за напълно потушен – малко над 4 часа след подаване на сигнал. Няма пострадали. Причината не е официално оповестена, като прокуратурата започна проверка за спазването на изискванията за пожарна безопасност при ремонтните работи.

На конкретния адрес се намира Кронщадския морски завод, но още същия ден предприятието заяви, че не участва в ремонтните дейности. Пресслужбата на Обединената корабостроителна корпорация съобщи, че заводът не е привлечен като изпълнител по проекта: кеят е отдаден под наем на петербургското дружество „Галеон“, което извършва ремонта. Дежурните служби на предприятието са подали самия сигнал до МЧС и са съдействали при гасенето.

„Галеон“ е основното производствено дружество в холдинга „АНКОН“ и посочва в своите дейности ремонта на ледоразбивачи, спасителни кораби и сондажни платформи. Кронщадският морски завод е акционерно дружество и от април 2016 г. е част от Обединената корабостроителна корпорация. Обслужва както военни, така и граждански кораби и по негови данни за последното десетилетие през него са преминали повече от 100 кораба и други плавателни съда годишно. Площадката се намира на остров Котлин, разположен на 30 км западно от центъра на Санкт Петербург.

Така в ремонта участват три отделни страни с различни роли: „Росморпорт“ като собственик на плавателен съд и възложител, „Галеон“ като изпълнител и наемател на кея и Кронщадски морски завод като собственик на инфраструктурата, без да взима пряко участие в ремонта. Предстоящата прокурорска проверка ще бъде насочена към спазване на изискванията за пожарна безопасност при ремонтните дейности, не техническа оценка на щетите, нанесени от огнената стихия по кораба.

„Адмирал Макаров“ не е боен кораб. Той е цивилен ледоразбивач, собственост на федералното държавно унитарно предприятие „Росморпорт“, и носи името на вицеадмирал Степан Макаров, инициатора на първия в света арктически ледоразбивач. Черноморският флот разполага с фрегата от проект 11356Р със същото наименование, който беше поразен от украински дронове на пристанището в Новоросийск на 6 април 2026 г. Ледоразбивачът и фрегатата принадлежат към съвсем различни структури и действат в различни морета.

Ледоразбивачът е построен през 1975 г. по поръчка на Съветския съюз в хелзинкската корабостроителница на Wärtsilä по проект 1039. Той е вторият в серия от три кораба: „Ермак“ е построен през 1974 г., а „Красин“ през 1976 г. Има обща водоизместимост 20 247 тона и 134,84 метра дължина. Двигателната уредба развива 36 000 конски сили и му позволява да се движи непрекъснато през лед с дебелина до 1,5 метра със скорост два възела. Екипажът наброява 58 души.

Главните двигатели са Wärtsilä Sulzer 12ZH 40/48. Финландският производител напусна руския пазар през юли 2022 г. след продажбата на своето подразделение Wärtsilä Vostok на местния мениджмънт и обяви, че повече не носи отговорност за техническото обслужване на своето оборудване на територията на Руската федерация. „Росморпорт“ обяви ремонта на двигателите на търг през юли 2025 г. с начална стойност 996 млн. рубли и краен срок 30 ноември 2026 г. Работата се извършва в акваторията на Голямото пристанище на Санкт Петербург – с руски изпълнител и без участие на завода производител.

Ремонтът на главните двигатели не е единствен голям разход. През февруари 2026 г. „Росморпорт“ обяви отделна поръчка за около 165 млн. рубли за ремонт на помощните двигатели и спомагателното механично и електромеханично оборудване във връзка с периодичното освидетелстване от Руския морски регистър. Друга за около 214 млн. рубли е предвидена за подмяна на аварийно-предупредителната сигнализация – системата, която подава сигнал при отклонения в работата на корабните механизми.

Освидетелстването е периодична техническа проверка от класификационното общество. Без необходимото заключение корабът не може да получи документите, които му позволяват да излезе в море. Крайният срок и по двете поръчки е 23 декември 2026 г. Общата стойност на описаната модернизация и ремонт по кораб, построен преди половин век, надхвърля 1,3 млрд. рубли.

Мащабът на ремонта може да бъде обяснен с ролята, която плавателният съд трябва да поеме в Балтийско море. От самото начало „Адмирал Макаров“ е с пристанище на регистрация Владивосток. През 2017 г. той преминава към „Росморпорт“ и работи в Арктика. На 26 ноември 2025 г. предприятието го прехвърли от Арктическия към Северозападния басейнов филиал, където става 15-ият ледоразбивач и 55-ият плавателен съд в състава.

Задачата му е определена ясно: да води кораби през ледовете към руските морски пристанища в източната част на Финския залив по време на зимната навигация. Доковият ремонт вече е приключил – през май 2025 г. корпусът беше почистен и боядисан, конструкциите бяха проверени, а гребните винтове – ремонтирани. Пълното включване на „Адмирал Макаров“ в ледоразбивачната група на филиала обаче беше обвързано с приключването на регламентните работи, включително ремонта на главните двигатели.

Северозападният филиал обслужва Голямото пристанище на Санкт Петербург, Виборг, Висоцк, Приморск, Уст-Луга и Калининград. През зимната навигация 2024/2025 г. 13 негови ледоразбивача осигуриха транзита през ледовете на 1183 кораба. Приморск и Уст-Луга са големите износни пристанища по крайбрежието на Финския залив, а подходите към тях замръзват през зимата.

Целият флот от ледоразбивачи на „Росморпорт“ наброява 34 кораба. От тях 23 са линейни ледоразбивачи, способни да водят кораби през леда извън пристанищните акватории, докато останалите са пристанищни ледоразбивачи и влекачи с възможности на ледоразбивач.

Предишен пожар на борда на „Адмирал Макаров“ избухна на 26 ноември 2024 г. Тогава той се намираше на кей в Голямото пристанище на Санкт Петербург за ремонтни работи и се възпламени ацетиленова бутилка. Пострадали отново не бяха докладвани, а Северозападната транспортна прокуратура разпореди проверка за спазването на изискванията на законодателството за водния транспорт и на противопожарните правила.

Двата инцидента се случиха на разстояние от 21 месеца. И двата избухнаха по време на ремонтни работи и бяха последвани от дежурните проверки от прокуратурата, завършили без публично обявено окончателно заключение относно причините.

Какво точно е повредено при пожара от 5 септември, засега не е ясно. В румпелното отделение се намират кормилният механизъм, неговата хидравлика и свързаните кабелни трасета, а по график корабът трябва да бъде готов за зимната навигация.

Най-близкият проверим показател за последиците от пожара е ремонтният график. Срокът за ремонта на главните двигатели изтича на 30 ноември 2026 г. – само няколко седмици преди активното ледообразуване в източната част на Финския залив. Ако „Росморпорт“ успее да го спази, това няма да означава, че пожарът не е причинил достатъчни тежки щети, но ще покаже, че не са наложили съществено отлагане на основния ремонт. Ако срокът се измести или се появят нови ремонтни поръчки по кораба, това ще е ясен индикатор за по-сериозни щети, но само по себе си няма да доказва, че причината за забавянето е именно пожарът.

Заряд в колата уби подполковник от ВВС и ПВО в Петербург

🇷🇺 Подполковник от Въздушно-космическите сили и Противовъздушната отбрана на Руската федерация загина сутринта на 27 август, след като автомобилът му се взриви в микрорайон Славянка на Санкт Петербург. Съпругата му, която пътувала на предната пътническа седалка, беше откарана в реанимация. Следственият комитет потвърди смъртта на военнослужещия и критичното състояние на жената, а данните за званието и рода войски бяха съобщени от „Фонтанка“ и близкия до руските силови структури канал „112“.

Взривът е станал около 10 часа на адрес Колпинско шосе 24, корпус 4, пред магазин „Магнит“, в момента, когато автомобилът потеглял от дома на семейството. По данни на „Фонтанка“ става дума за самоделно взривно устройство, задействало се под мястото на водача, а автомобилът е кросоувър Geely Monjaro. Свидетели описват мощен взрив, който изтласкал колата няколко десетки метра назад, откъснал предния капак и задната броня и изкъртил стъклата. Части от автомобила са били разпръснати на десетки метри, а съседни паркирани коли са пострадали от ударната вълна. Според „Фонтанка“ и двамата съпрузи са загубили краката си при взрива. Мъжът е починал на място. На жената е бил поставен турникет още преди пристигането на екипите, а по думите на очевидец през първите минути тя е била в съзнание.

Разположението на заряда, ако бъде потвърдено, би обяснило различния изход за двамата. Устройство под мястото на водача поразява най-тежко човека зад волана, докато пътникът до него е изложен на по-слабо прякото въздействие на взрива. Задействането при потегляне вероятно означава, че извършителят е искал да се увери, че предполагаемата цел вече е вътре. Не е известно дали присъствието на съпругата е било предварително установено и дали е повлияло върху решението за задействане на устройството.

Официалното съобщение засега е значително по-предпазливо. Следственият комитет образува дело „по факта на възпламеняване на автомобил“ в Пушкински район, без да посочи член от наказателния кодекс, макар да потвърди един загинал, една пострадала и назначаването на съдебни експертизи. Криминалисти работиха на мястото през целия ден и повдигнаха останките с подемник, за да огледат ходовата част – процедура, която се прилага и при съмнение за заряд, монтиран под автомобила.

Името на загиналия не се съобщава. По данни на „Фонтанка“ той е бил на 53 години и е служил във ВВС и ПВО, а „112“ го описва като военен пилот. В Санкт Петербург се намира щабът на 6-а армия на ВВС и ПВО, която носи почетното наименование „Ленинградска“, а от декември 2025 г. – и гвардейско звание. Тя носи отговорност за въздушното прикритие на Северозападна Русия и е подчинена на наскоро възстановения Ленинградски военен окръг. Разследването обаче не е посочило конкретно звено и няма официални данни, че загиналият е служил именно в тази армия. Ако описанието на „112“ е вярно, става дума за офицер от летателния състав, а не от щабната командна верига.

Характерът на самия квартал обяснява защо адресът се превърна във важна част от новината. Славянка е построена в края на първото десетилетие на века, а Министерството на отбраната е изкупило там около един милион квадратни метра жилищна площ, разпределена предимно между офицери от средно и висше командно звено. На 22 ноември 2010 г. Владимир Путин, тогава министър-председател, посещава новите апартаменти в Пушкин, за да провери изпълнението на програмата. 16 години по-късно резултатът е район с висока концентрация на военнослужещи, в който адресът на офицер може да подскаже професионалната принадлежност и на неговите съседи, а пред блоковете са паркирани автомобилите на хора от едно и също ведомство.

Предполагаемият метод не е нов за града. На 26 февруари 2026 г. ФСБ съобщи, че е осуетила покушение срещу висш военнослужещ на Министерство на отбраната именно в Санкт Петербург. Службата определи следната последователност: задържаните извадили самоделно взривно устройство от тайник, наблюдавали дома на офицера и монтирали заряда под неговия автомобил. Според версията изпълнителите поддържали връзка с украински специални служби през Telegram и действали по указания на куратор. Зарядът е открит и обезвреден, а задържаните направили самопризнания.

Така шест месеца преди сегашния случай в същия град вече е разкрит предполагаем заговор срещу сходна цел и с устройство, поставено на същото място – под автомобила. Разликата е, че през февруари веригата е била прекъсната преди задействането, а сега това не се е случило. Различно е и поведението на ведомства: през февруари ФСБ обяви арестите и още същия ден приписа поръчката на Киев, докато сега единственото официално изявление идва от Следствения комитет и не посочва нито организатор, нито наличие на бомба.

Мерките, предприети след атентата в московския ресторант Balzi Rossi на 1 август, при който загинаха пет души по време на частно тържество в чест на главнокомандващия на Въздушно-космическите сили, бяха насочени към друг вид заплаха. Само ден преди взрива в Санкт Петербург The Insider разкри, че куриерска служба е забранила на служителите си да паркират на 29 места в Москва и Московска област по искане на МВР, Следствения комитет и други силови ведомства. Списъкът включва полицейски участъци, специални полкове, приемници и автомобилни бази.

По-рано, на 6 юли, ФСБ съобщи, че е пресякла изпращане на взривни устройства, маскирани като парфюми и предназначени за военнослужещи и някои държавни служители в Москва, Воронеж, Саратовска област и Краснодарски край. Всички мерки са насочени към каналите за доставка – кутията, пратката, тротинетката или куриера пред входа. Собственият автомобил на офицера, паркиран пред жилищния му блок, не попада в нито една от тези категории.

Петербургският взрив е извършен 26 дни след московския атентат и отново засяга Въздушно-космическите сили. На 1 август тържеството беше организирано в чест на техния главнокомандващ, а на 27 август загива подполковник от армия, която е част от същия вид въоръжени сили.

По-съществената връзка обаче е географска и методологична. Между февруарския и августовския случай в Санкт Петербург има поне две установими прилики: целта е военнослужещ, а предполагаемото устройство е поставено под автомобила му близо до дома му. При случая от февруари ФСБ твърди и за предварително наблюдение и получаване на готов заряд от скривалище. Засега няма потвърждение, че това е присъствало и при сегашния случай. Ако бъдат установени, това би насочило към възможно наличие на обща местна инфраструктура за подготовка, а не непременно към последователно избиране на офицери с все по-нисък ранг. Затова решаващо ще бъде дали разследването ще открие обща верига между двата случая.

Никой не е поел отговорност за взрива и следствието не е посочило организатор. Съвпаденията с предните случаи са видими: предполагаем самоделен заряд, поставен на лек автомобил, цел с военно звание и атака в непосредствена близост до дома ѝ. Предварителното наблюдение обаче все още не е потвърдено за този случай. Приликите ще останат само косвени указания, докато разследването не установи извършителите и начина, по който е подготвено нападението.

Философ от Петербург е задържан заради дарения от 3500 рубли

🇷🇺⚖️📚 Полицията в Санкт Петербург задържа 58-годишен преподавател по философия заради седем парични превода на обща стойност 3500 рубли (около 42 долара), направени през 2021 и 2022 г. към проектите на покойния опозиционер Алексей Навални. Срещу него е образувано производство, което може да му донесе наказание до 8 години затвор. Главното управление на МВР за Санкт Петербург и Ленинградска област съобщи, че е действало съвместно с Федералната служба за сигурност (ФСБ) по дело за финансиране на екстремистка дейност, образувано на 31 юли.

Задържането и обискът са извършени сутринта на 12 август. Полицията не назова името на задържания, но „Фонтанка“, „Комерсант“ и „Медуза“ разкриха, че става дума за Игор Зайцев – кандидат на философските науки и заместник-декан на факултета по философия, богословие и религиознание в Руската християнска хуманитарна академия „Ф. М. Достоевски“. Зайцев преподаваше и в Центъра за практическа философия „Стасис“ към Европейския университет в Санкт Петербург, докато договорът му там не беше прекратен през юни в рамките на обичайното преназначаване на външните преподаватели.

Във видеото, разпространено от полицията, служителите разпитват Зайцев за електронните му устройства, преди да претърсят обстойно жилището му. „Лично подкрепях Алексей Навални“, казва той пред камерата, „защото смятах, че антикорупционната му дейност е благо“. На въпрос дали е продължил да превежда пари, след като мрежата на Навални беше обявена за „екстремистка“ през 2021 г., Зайцев отговаря, че вече не си спомня, и добавя: „По-скоро не“. Той не отрича даренията и потвърждава, че още преди това решение се е абонирал за автоматични месечни преводи.

Самият абонамент предхожда забраната, но от правна гледна точка решаващо е какво се е случило след нея: наказуеми са преводите, извършени след 4 август 2021 г. – деня, в който обявяването влиза в сила. Автоматичните месечни плащания продължават, докато дарителят не ги прекрати изрично, и именно това превръща едно решение, взето преди забраната, в поредица от отделни преводи след нея. Следствието отчита седем такива плащания.

Правната квалификация е по член 282.3 от Наказателния кодекс на Руската федерация – финансиране на екстремистка дейност. Санкциите започват с глоба между 300 и 700 хиляди рубли, включват принудителен труд за срок от 1-4 години и достигат до лишаване от свобода за период от 3-8 години. Telegram каналът „База“, а след него „Медуза“, „Новая газета“ и DOXA, съобщиха за друга квалификация – финансиране на тероризъм, при която наказанието е 8-15 години и дори може да достигне доживотен затвор. Полицията и местните издания, позоваващи се на официалното съобщение, обаче останаха при първата квалификация.

Разминаването се обяснява с датите на преводите. Според правния анализ на ОВД-Инфо даренията към фонда между 5 август 2021 г. и 11 февруари 2026 г. се преследват като финансиране на екстремистка дейност. Едва от 12 февруари 2026 г. същото действие попада под състава за финансиране на тероризъм, след като Върховният съд призна юридическото лице на Фонда за борба с корупцията за терористична организация. Даренията на Зайцев са от 2021 и 2022 г. и следователно са изцяло преди тази граница.

Как преводи от 2021 г. на обща себестойност от 42 долара години по-късно водят до обиск на апартамент в Санкт Петербург, е документирано от „Медиазона“. При най-ранните дела следователите установили, че на банковите извлечения на руски дарители се появява част от адреса на сайта на фонда world.fbk.in. По-късно открили и друг общ признак: номера на търговската сметка, през която са минавали плащанията.  Руският финансов надзорен орган „Росфинмониторинг“ е провел разследване именно по този идентификатор, за да установи кой е превеждал средства през него, и оттогава номерът фигурира в почти всички дела, свързани с даренията. Установяването на дарителите не минава през доноси или индивидуално наблюдение, а чрез заявка към финансова база данни. Това обяснява и защо преследваните са разпръснати из цялата страна.

Броят на делата нараства рязко. През 2022 г. в руските съдилища влизат 2 дела за дарения към фонда, през 2023 г. – 4, през 2024 г. вече 27, а през 2025 г. – 131. Само в първите няколко месеца на 2026 г. са започнати нови 23. В прегледа си от 21 април 2026 г. „Медиазона“ установи най-малко 225 преследвани в 64 региона. Москва води с 25 дела, следвана от Свердловска област със 17 и Калининградска област с 13. ОВД-Инфо дори поддържа отделна инструкция как човек да провери собствените си стари преводи и да оцени риска, което само по себе си показва до каква степен тези дела са се превърнали в инструмент за репресии.

Изходът на завършилите дела обаче не е еднороден. От 167 известни присъди 114 души са наказани с глоба, 24 са получили условни присъди, 5 – принудителен труд, а други 24 – ефективно лишаване от свобода, като 4 от тях са осъдени задочно. Над 85% от осъдените не стигат до затвор. Съотношението между дарените и събраните пари е дори още по-показателно: преводите, заради които са образувани делата, възлизат общо на около 400 хиляди рубли, докато наложените глоби надхвърлят 40 милиона. Така държавата събира около 100 пъти повече, отколкото фондът е получил чрез самите преводи, станали основание за производствата.

За Европейския университет случаят е второто наказателно дело срещу човек от състава му за един месец. Малко преди ареста на Зайцев е образувано производство срещу бившия научен сътрудник на име Михаил Турченко за разпространяване на „фейкове“ за руската армия. Турченко напусна Русия през 2022 г. Двата случая са по различни членове и следват различна правна логика, но се събират в един и същ широк ефект върху малкото останали независими хуманитарни среди в Санкт Петербург.

Навални намери смъртта си в наказателна колония в Арктика през февруари 2024 г. Фондът му е забранен в Русия от август 2021 г. Производствата вече не са насочени към организацията, която отдавна не действа на територията на страната, а към хора, чиито банкови преводи са останали във финансовите архиви. Мярката за неотклонение на Зайцев все още не е определена, тъй като материалите по делото още не са постъпили в местните съдилища, уточнява „Фонтанка“.

Путин предрече загубата на Западна Украйна на Ден на ВМФ без парад

🇷🇺⚓🇺🇦 „Специалната военна операция ще свърши, а тя безусловно ще приключи рано или късно. Но това чувство за единство трябва да бъде запазено.“ Тези думи са само кратък откъс от продължилата близо един час тирада на руския президент Владимир Путин пред моряци в Главното адмиралтейство в Санкт Петербург на ден 1614 от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. В същия разговор той заяви още, че Украйна „рано или късно“ ще загуби западните си области, които според него ще се върнат към Полша, Унгария и Румъния.

Срещата замени традиционния Главен военноморски парад по река Нева, отменен за втора поредна година заради заплахата от украински безпилотни атаки. Отпадна и празничният салют, а програмата за Деня на Военноморския флот се сведе до вечерното запалване на Ростралните колони и художественото осветление на три моста.

„Уверен съм, че рано или късно Украйна ще загуби тези западни земи – и това, което принадлежи на Полша, и което принадлежи на Унгария, което принадлежи на Румъния; рано или късно, не утре, може би вдругиден, година, две, десет, петнайсет“, заяви руският държавен глава в изказване, цитирано от агенция „Интерфакс“.

Веднага след това Путин изложи историческата аргументация зад тезата си: „Сталин подари на Украйна тези земи. Но ги подари в рамките на една държава. Явно не му е идвало наум, че може да се стигне до положение като днешното.“ Последва и още едно твърдение: „Гарант на териториалната цялост на Украйна имаше само един – Русия.“

И трите държави, посочени от Путин, днес са членки както на НАТО, така и на Европейския съюз. Към 27 юли по достъпните публични източници няма официална реакция на изказването от Варшава, Будапеща или Букурещ.

Прогнозата за бъдещето на западните украински области беше част от по-широка реторична рамка. Според официалната стенограма на срещата Путин е заявил, че Украйна в крайна сметка ще се разпадне. В същото изказване той обясни жестокостта на украинските сили с предполагаемата привързаност на ръководството в Киев към неонацизма и разказа за прихванат разговор между танкисти, убили цивилни – твърдението му към момента не е получило независимо потвърждение.

Между тази прогноза и реалните възможности за нейното осъществяване обаче остава очевиден разрив. Линията на фронта преминава през Донбас и Запорожка област, а от Покровск, овладян от руските сили в началото на февруари, до Лвов има близо 1000 км по права линия. Западно от Покровск руската армия не е отбелязала видим напредък поне от декември 2025 г. Самият Путин постави своята прогноза в хоризонт от „не утре, може би вдругиден, година, две, десет, петнайсет“ – неопределена във времето цел, свързана с територия, до която руските войски дори не са доближавали през близо петте години на пълномащабната война.

Формалната част на празника премина в подчертано тържествена атмосфера. Президентът пристигна в Главното адмиралтейство, където беше посрещнат от главнокомандващия Военноморските сили адмирал Александър Моисеев, министъра на отбраната Андрей Белоусов и председателя на Морската колегия Николай Патрушев. По случай 330-годишнината на руския военноморски флот Путин поздрави моряците и връчи държавни отличия, които, по думите му, се присъждат не само за безупречна служба, но и за реални бойни заслуги.

В последвалия разговор той открои ракетните комплекси „Циркон“ и „Посейдон“ като част от най-новите руски оръжейни системи, определи Арктика като региона, в който „богатствата на Русия ще се увеличават“, и подчерта, че флотът трябва да се развива балансирано, включително чрез малки бойни кораби с модерно въоръжение. За морската пехота заяви, че само през тази година тя е „освободила“ над 20 населени места в Украйна.

Увереността си в изхода на войната Путин изрази без колебание: „Така и ще бъде, съмнение няма. Нямам съмнение нито за секунда.“ След това насочи вниманието към хората в руския тил и към въпрос, който, по собствените му думи, го е изненадал.

Путин разказа за срещите си с доброволци: „жените плетат мрежи, децата – ръкавици, и така нататък“. По думите му многократно е чувал един и същ въпрос: какво ще правят, когато войната приключи. Хората се тревожели дали ще останат „търсени така, както сега“, а изводът, който той направи, беше насочен към бъдещето: „И трябва заедно да помислим как да го запазим за в бъдеще, без всякакво съмнение.“

Това изказване представя обществената мобилизация около войната не като временно явление, а като обществен ресурс, който следва да бъде съхранен и след края на бойните действия.

Говорейки за собствената си осведоменост, Путин заяви, че към него „се стича изобщо цялата информация“ от командири, военнослужещи и разузнавателни структури, но също от медиите и каналите в социалните мрежи. Някои военни блогъри той похвали, че „попадат в точката“. В същото време той изрази мнение, че социалните мрежи са „опасно нещо“, защото в тях се публикува „много информационен боклук“, способен да подведе неподготвения читател.

Докато Путин говореше за опасностите от информационната среда, мобилният интернет в централните и южните части на Санкт Петербург беше изключен. Около 14:00 ч. сигналите за проблеми в Downdetector надхвърлиха 1000, а потребители съобщаваха, че достъп имат единствено до ресурсите от „белия списък“, докато в същото време в покрайнините на града и съседните селища в Ленинградска област мобилната връзка остана незасегната.

Самата обстановка около срещата се оказа по-показателна от отправените политически прогнози. Главният военноморски парад в Санкт Петербург, в който традиционно участваха около 200 кораба по река Нева, бе отменен за трета поредна година. Министерство на отбраната обяви, че няма заповед за организиране на празника. През 2024 г. отпадна морската част в Кронщат, през 2025 г. бяха отменени проявите в Петербург, а тази година не се състояха нито парадът, нито празничният салют.

Причината за тези мерки е добре известна. В нощта срещу 26 юли руската ПВО съобщи за 133 свалени украински дрона над десет региона и акваторията на Черно море. Два дни по-рано над Ленинградска област бяха свалени 59 безпилотни апарата от атаката, в която бяха поразени складове на Wildberries в Шушари и Уткина Заводь, а летище „Пулково“ временно преустанови приема на полети.

На 3 юни, броени часове до откриването на Петербургския международен икономически форум, украински дронове поразиха Петербургския нефтен терминал – един от водещите руски претоварни комплекси на Балтика. През същата нощ Министерство на отбраната отчете общо 354 свалени дрона. С оглед на това флотът, чиято мощ Путин описваше в продължение на близо час, не изведе нито един кораб по река Нева в деня на собствения си празник.

Количествената рамка на руските оценки беше очертана още на 4 юни, по време на същия Петербургски международен икономически форум. Тогава Путин заяви, че Русия контролира 100% от Луганска област, над 85% от Донецка и около 80% от Запорожка област. По отношение на украинската армия той посочи намаляване на числеността със 100 хиляди души, месечни загуби от около 40 хиляди военнослужещи и приблизително 20 хиляди дезертьори месечно, или близо 60 хиляди от началото на годината.

Тези числа обаче описват различни показатели и не формират логически последователна картина. Ако тези загуби реално възлизат на около 40 000 души месечно, то за периода от януари до юни те биха достигнали близо 200 000. Добавени към посочения брой дезертьори, общите загуби биха надхвърлили четвърт милион души. При подобна аритметика спад на общата численост със само 100 000 е възможен само ако Украйна е успяла да попълни редиците на армията си с над 150 000 души за същия времеви период. Подобен темп на мобилизация е невъзможен, а допускането за него влиза в противоречие със собствената теза за изчерпан човешки ресурс на противника.

Разгледани в тяхната съвкупност, тези несъответствия очертават последователен модел. Путин говори за мощта на флот, който не изведе нито един кораб по време на собствения си празник; за информационна среда, която държавата сама задушава, изключвайки мобилния интернет; за загуби на противника, които не отговарят на собствените му количествени оценки; и за бленувани териториални завоевания на над 1000 км отвъд фронта, който през последните месеци практически не е помръднал.

Русия отмени парада за Деня на флота втора година подред след три удара по Кронщат

🇷🇺⚓️ За втора поредна година Военноморските сили на Руската федерация не изведоха кораби по река Нева и Кронщадския рейд по случай Деня на Военноморския флот. Празникът, с който бе отбелязана 330-годишнината от създаването на руския флот, премина без параден строй, без празнични салюти и без дефиле на малки плавателни съдове. Програмата в Санкт Петербург и Кронщад се сведе до концерти, музейни изложби и възпоменателни церемонии.

Президентът Владимир Путин посети Главното адмиралтейство, където бе посрещнат от министъра на отбраната Андрей Белоусов, главнокомандващия ВМС адмирал Александър Моисеев и председателя на Морската колегия Николай Патрушев. Зад него, вместо строй от бойни кораби във водата, бе разпънат голям плакат с изображение на подводница – така изглеждаше сцената на кадрите, публикувани от руското издание IZ.RU.

Обяснението дойде от Патрушев (в качеството му на помощник на президента и председател на Морската колегия) и бе значително по-конкретно от обичайното. В момента бойните кораби „не са за демонстрации“, заяви той. По думите му съдовете са необходими за изпълнение на бойни задачи, а не за да се „вадят на показ“, и флотът трябва да пази потенциала си, вместо да го изразходва за парадни прояви. Патрушев описа отказа като осъзнато решение и допусна дефилетата да се възобновят на по-късен етап, но в по-ограничен формат. През 2025 г., когато парадът бе отменен за първи път от въвеждането му в съвременната му форма, Кремъл се позова само на мерки за сигурност. Сега официалната теза премести акцента: пази се не толкова публиката по кейовете, колкото самата корабна група.

Онова, което остана от празничната програма, се проведе изцяло на сушата. В Кронщад беше тържествено открит паметник „Ангелите на Месина“, посветен на руски моряци; организираха се творчески работилници в парка „Патриот“ и Доковото адмиралтейство, а на Котвения площад от 23 до 26 юли работеше празнична поща. Оркестри на Военноморските сили свириха на 23 юли в парка „Остров на фортовете“ и на 26 юли в Петропавловската крепост. В самия Санкт Петербург се проведе фестивал в Полюстровски парк, а също и занимания на борда на ледоразбивача „Красин“, и беше открита изложбата „Морска история“. Ключовият експонат в Кронщад обаче беше друг: над 40 екземпляра с „натовско оръжие, поразено от ВМФ на Русия“. Тази експозиция беше подредена в парка „Патриот“ – точно на мястото, покрай което по-рано преминаваха корабите.

Отказът от масови прояви не бе напълно повсеместен. В Севастопол големият парад беше отменен поради съображения за сигурност, а празникът се ограничи до отделни културни и възпоменателни събития. Във Владивосток също не бяха предвидени нито мащабен корабен преглед, нито празничен салют. В Балтийск обаче – основната база на Балтийския флот – военноморският парад се проведе по план: с транзит на отряд от ракетни кораби, демонстрация на противоподводна и противоминна отбрана, десант на морска пехота и диверсионно-разузнавателни части, последвани от изложба на техника и концертна програма. Разликата е географска: Балтийск се намира в Калининградска област и подходът към него от Украйна минава през въздушното пространство на НАТО, докато Кронщад е на разстояние, което украинските далекобойни дронове вече покриват при директен полет.

През последните два месеца украински дронове достигнаха Кронщад най-малко три пъти. На 3 юни те поразиха ракетната корвета „Бойкий“ на територията на военноморската база – първият боен кораб, ударен в база на Балтийския флот. Корабът се намираше в сухия док „Велещински“, където бе изпратен за планов ремонт през февруари 2026 г. Робърт Бровди с позивна „Мадяр“, командващ Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, съобщи, че операцията е дело на 1-ви отделен център на СБС, и потвърди сведенията за възникнал пожар на борда. „Бойкий“ е третата корвета от проект 20380 в състава на Балтийския флот, която беше спусната на вода през 2011 г. и приета на въоръжение през 2013 г. Преди ремонта корабът ескортира танкери от „сенчестия флот“ покрай границите на НАТО. Същата нощ бяха поразени и петролен терминал в Санкт Петербург, както и заводът „Прогрес“ в Мичуринск (Тамбовска област), произвеждащ системи за управление на авиационна и ракетна техника.

Три дни по-късно, в нощта на 6 юни, подразделения на Силите за специални операции (ССО) на Украйна, съвместно със СБС и СБУ, атакуваха Кронщадския морски завод – ключово руско предприятие за ремонт и модернизация на бойни кораби. На 4 юли операторите от същия 1-ви отделен център на СБС нанесоха нов удар по главния пункт за базиране на Ленинградската военноморска база и петролния терминал в града. Президентът Володимир Зеленски отбеляза, че тази цел се намира на най-малко 850 км от държавната граница на Украйна.

Три удара по една и съща база в рамките на пет седмици не променят фронта, но променят логиката при концентрирането на военноморски сили. Военноморският парад е точно това, което търси един оператор на украински дронове: неподвижен строй в предварително известна точка и в точно определен час, обявен седмици по-рано. Материалната загуба от 3 юни е ограничена – „Бойкий“ така или иначе бе в сух док за планов ремонт, а корвета от този клас не решава изхода на конфликта. Базата обаче, използвана от руския флот като негова „витрина“, вече намери своето място в дългия списък с цели, при това трикратно. Оттук нататък въпросът опира до устойчивостта на този темп на атаки, а не до самата им възможност – тя вече е доказана.

И трите удара засегнаха ремонтната инфраструктура на флота. „Бойкий“ бе на сух док; Кронщадският морски завод е предприятието, през което преминават за ремонт и модернизация балтийските кораби; а на 4 юли отново бе засегнат главният пункт за базиране, който, според описанието на украинската страна, подсигурява престоя, техническото обслужване на бойните кораби и контрола върху морските подходи към Петербург. Ефектът от подобна серия атаки не се измерва в потопени съдове, а във време: всеки ден, в който докът или заводът не функционират, удължава престоя извън строя на кораби, които и без това чакат ремонт. Дали това ще окаже решаващо влияние, зависи от продължителността на кампанията. Трите удара за пет седмици изглеждат като планирана операция, макар наличните данни все още да не позволяват категорична оценка докъде може да стигне тя.

Ограничаването на празничните прояви обаче започна още преди атаките срещу Кронщад, което означава, че решението не може да се припише единствено на дроновете. В периода 2017–2023 г. празникът протече по един и същи сценарий: строй от бойни кораби по течението на река Нева и на рейда във Финския залив, вечерен салют и лично присъствие на Путин, който приемаше парада. Според местни издания онази част от парада, проведена в Кронщат, е отпаднала още през 2024 г., когато бойните кораби спряха да навлизат в града. През 2025 г. бе отменено самото дефиле, а салютите бяха спрени в цяла Русия. Севастопол се отказа от морския парад още по-рано – за първи път през 2022 г., след атака с дрон срещу щаба на Черноморския флот точно в деня на празника.

Затова най-вероятното тълкуване е, че настоящото решение просто потвърждава една вече възприета линия на поведение, а не е директен и панически отговор на последните вълни удари. Новото тук е формулировката на Патрушев: за първи път причината се посочва открито с оперативни мотиви („корабите са нужни другаде и техният потенциал трябва да бъде съхранен“), а не със стандартното клише за „мерки за сигурност“.

Съдържанието на празника се измести от кейовете към публичните трибуни. Адмирал Моисеев заяви, че до края на годината флотът ще приеме на въоръжение атомния подводен крайцер „Перм“ – първа подводница, оборудвана с хиперзвуков комплекс 3M22 „Циркон“. Той допълни, че 20 кораба вече са влезли в състава, а до края на 2026 г. се очакват още над 20. Путин, от своя страна, акцентира върху флота от ледоразбивачи, „аналог на който няма нито една страна в света“, цитира Ломоносов за арктическото богатство на Русия и разпореди ВМФ да защитава решително руските търговски кораби. Путин потвърди и отпускането на 8,4 трилиона рубли за развитието на флота през следващото десетилетие, след което награди офицери и моряци с ордена „За морски заслуги“ и медали „За мъжество“ и „Ушаков“.

Заявката за подновяване на парадите „в по-ограничен формат“ задава ясен и проверим времеви ориентир. Ако през 2027 г. на Нева или Кронщадския рейд се появи дори съкратен корабен строй, това ще означава, че Москва оценява въздушната заплаха над Петербург като овладяна. Трета поредна година, преминала само с концерти, трофейни изложби и брегови церемонии – или нов успешен удар срещу Кронщад преди следващия юли – ще покаже точно обратното. Междувременно 330-ата годишнина на руския флот отново премина без нито един боен кораб във водите на града, в който този флот беше основан.

Украински дронове удариха полигона Луга и балтийските пристанища край Санкт Петербург

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински далекобойни дронове удариха полигона Луга, един от най-големите учебни центрове на Министерство на отбраната на Руската федерация, край Санкт Петербург тази сутрин, както и инфраструктура на балтийските пристанища Уст-Луга и Висоцк. Това отнесе далекобойната кампания на около 700 км навътре в руска територия, до самия праг на втория по големина град на страната и на един от главните му коридори за износ на петрол.

Атаката продължи часове. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщава през нощта растящ брой прехванати дронове – първо 47, после 56, а към сутринта на 6 юли цифрата достигна 62. „Досега над територията на Ленинградска област са свалени 62 безпилотни апарата. Бойни действия продължават“, заяви Дрозденко. Числата са на руската противовъздушна отбрана и остават непроверими от независим източник; по-скоро описват темпото на отбранителната работа през изминалата нощ, но не и окончателен баланс на изстреляното и поразеното. Отделно Министерството на отбраната на Руската федерация докладва за свалянето на 519 дрона над всички руски региони и Азовско море.

Според губернатора ударът е нанесъл щети на инфраструктура на артилерийски полигон Луга и районите около пристанищата Уст-Луга и Висоцк на Балтийско море. Полигонът, разположен близо до град Луга на около 700 км от украинската граница, се използва от руската армия за артилерийски учения, изпитания на въоръжение и подготовка на войски – тоест за самото производство на бойна годност, което Москва подхранва, за да снабдява бойното поле в Украйна. Руските власти не оповестиха нито размер на щетите, нито дали работата на съоръжението е била прекъсната – премълчаване, което при удар по военен обект обикновено казва повече от самото признание, че е ударен.

Двете пристанища добавят икономическо измерение на удара. Уст-Луга е един от водещите терминали за износ на руски петрол на Балтийско море и играе ключова роля в товаренето на суров петрол и петролни продукти; Висоцк е друго голямо регионално пристанище, през което минават нефтопродукти и въглища. Двата възела спадат към балтийския фланг, който доскоро оставаше относително встрани от украинските удари – за разлика от черноморските и южните съоръжения, поемали основния натиск през последната година. Дрозденко не уточни какво точно е засегнато „в района“ на терминалите – формулировка, която оставя открито дали ударите са стигнали до самите съоръжения, или са паднали в периметъра около тях. При липса на потвърждение за пряко попадение това остава по-скоро сигнал за обсега на заплахата, отколкото документиран удар по капацитета; но самото пренасяне на заплахата върху този фланг е промяна в географията на кампанията.

Руските власти въведоха и временни ограничения на полетите на летище Пулково в Санкт Петербург по време на атаката, докато местни канали в Telegram съобщаваха за експлозии и прелитания на дронове в региона. Официално не беше потвърдено дали ограниченията над Пулково са пряко свързани с ударите – стандартна практика на затваряне на въздушното пространство при въздушна тревога, която обаче сама по себе си очертава колко навътре достига смущението: най-натовареното летище на руския северозапад спира да работи, докато отбраната гони дронове над областта.

Ударът идва само два дни след като украински дронове поразиха петролния терминал в Санкт Петербург, един от най-големите руски експортни възли на Балтийско море, обработващ до 12,5 милиона метрични тона петролни продукти годишно. След атаката от 4 юли в съоръжението избухна силен пожар. По време на същата операция украинският президент Володимир Зеленски заяви, че украинските сили са нанесли успешни удари по военни цели в Кронщат край Санкт Петербург – крепостния остров, който пази морския подстъп към града и играе ролята на основна база на Балтийския флот. Тогава руската ПВО свали цели 72 дрона над града и областта. За два дни украинската кампания докосна трите слоя на руското присъствие в региона – енергийния износ, военноморския флот и подготовката на сухопътни войски.

Двата удара за 48 часа се вписват в траектория, която Киев следва от месеци – постепенно изнасяне на далекобойните удари все по-навътре в руския тил и все по-близо до символно натоварени центрове. Санкт Петербург, разположен в най-северозападния ъгъл на европейска Русия, дълго изглеждаше вън от практическия обсег; сега втори град за седмицата попада под удар в неговата периферия. Всяко следващо попадение на такова разстояние измества наум границата на онова, което руската отбрана може да смята за защитено, и принуждава Москва да разпределя противовъздушни средства на все по-широк периметър – цена, която се плаща независимо колко дрона в крайна сметка са свалени.

Полигонът Луга е военна цел в тесния смисъл на израза – там се обучават, изпитват и въоръжават силите, които предстои да бъдат изпратени към бойното поле; поразяване на такъв център, дори и повърхностно, засяга ритъма на подготовка, а не просто една сграда. Двете пристанища добавят натиск върху приходите на Москва, с които финансира войната: балтийските терминали са сред малкото маршрути, останали относително защитени от досегашните украински удари, и именно тяхната относителна недосегаемост Киев изглежда решен да оспори. А самото разстояние – около 700 километра до цел на прага на Санкт Петербург – е посланието, отправено най-силно: руската дълбочина на северозапад вече не е тил.

Отбранителната картина от руска страна е двусмислена. Нарастващите цифри на свалените дронове през нощта, от 47 до 62 само над Ленинградска област, при 519 обявени над цялата руска територия, говорят както за плътност на атаката, така и за системното правило на руските власти да публикуват отчет, който подчертава прехванати въздушни заплахи и прикрива украинския успех.

Дронове подпалиха петербургския нефтен терминал – втори удар за месец

🇺🇦🔥🇷🇺 Петербургският нефтен терминал, най-големият комплекс за претоварване по крайбрежието на Балтийско море, гори за втори път от началото на юни, след като пристанищната зона на Санкт Петербург беше подложена на масирана атака от украински дронове през изминалата нощ.

Пожарът в Кировски район беше потвърден от местното издание „Бумага“, което съобщи за серия от взривове и стълбове дим, издигащи се над града, и от независимото издание ASTRA: след анализ на фотографии и видео от социалните мрежи то стигна до същия извод – гори именно нефтеният терминал, а на един от кадрите се вижда и опожарена железопътна цистерна на подходните коловози до пристанището. По-късно украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че ударите са дело на въоръжените сили на страната, и назова терминала сред поразените обекти.

Губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов не съобщи нищо за размера на щетите или за евентуални пострадали. Той се ограничи да признае самия факт на мащабната атака, предупреди за възможни прекъсвания на мобилния интернет и призова местните жители да не излизат по улиците – набор от мерки, превърнали се в рутинни за втория по големина руски град при всяка нощна тревога. Росавиация въведе ограничения на всички полети на летище „Пулково“ в 5:54 ч. сутринта местно време и обяви плана „Ковьор“, който затваря въздушното пространство при опасност от дронове; по данни на самото летище 37 полета са забавени с повече от два часа, а 11 – отменени.

Целта на удара далеч не е случайна. Петролният терминал е разположен в непосредствена близост до Големия пристанищен комплекс на Санкт Петербург и работи като възел, който прехвърля нефт и нефтопродукти между железопътния, тръбопроводния и морския транспорт – точката, в която суровината от вътрешността на страната се натоварва на танкери за износ. Съоръжението заема около 37 хектара, разполага с 21 резервоара за светли и тъмни нефтопродукти и има годишен капацитет от 12,5 млн тона, което го прави най-голямото претоварно звено за нефт по руската балтийска дъга. Удар по такъв обект не изважда от строя отделен склад, а посяга на самата способност на региона да насочва гориво към морето – тъкмо каналът, през който Москва компенсира свитите от санкциите законни пазари. Точно затова терминалът се превърна в предпочитана мишена: поразяването му съчетава осезаема икономическа цена с ясно видим ефект в тила.

Успоредно с атаката над града губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко отчете, че силите за противовъздушна отбрана са свалили 67 украински безпилотника над областта. Отломки паднаха в района на пристанище Висоцк – балтийско пристанище на около 90 км северозападно от Санкт Петербург, където действа терминал на „Лукойл“ за износ на нефтопродукти. Дрозденко докладва изрично за паднали отломки, не за пряко попадение, и не казва нищо за пожара в самия град – разграничение, което си струва да се пази: терминалът в Кировски район беше пряка цел, назована и от Киев, докато при Висоцк засега е потвърдено единствено падане на отломки от свалени дронове. Дали някой от дроновете е бил насочен именно към терминала на „Лукойл“, или отломките са резултат от прехванат по трасето към Петербург дрон, остава неизяснено.

Това е вторият удар по същия терминал за по-малко от месец и това повторение не е случайно – то илюстрира схемата, по която украинските сили нанасят своите удари. На 3 юни, в деня на откриването на Международния икономически форум, който Владимир Путин откри на около 17 км от терминала, украински дронове подпалиха резервоарите на комплекса за пръв път; Frontline Monitor вече съобщи за удара.

Тогава ефектът не се ограничи до петрола. Същата нощ на военноморската база в Кронщат, на остров Котлин западно от града, беше поразена корветата „Бойкий“ от проект 20380 (клас „Стерегущий“), докато стои на сух док за планов ремонт от февруари. Корабът принадлежи на Балтийския флот, чиято основна база е в Балтийск край Калининград, но заради ремонта стоеше в петербургския док – обездвижен, с изключени системи и без пълен екипаж.

Кадри, публикувани от украинска страна, както и последвал сателитен анализ, показаха разрушена надстройка, рухнала мачта и деформиран корпус – поражения, които по оценка на редица военни анализатори на практика извеждат кораба от строя, тъй като са унищожили именно радарите за въздушно наблюдение и управление на огъня. Това отбеляза първият украински удар срещу руски военен кораб в Балтийско море, освен ако не броим диверсията срещу „Серпухов“, ракетна корвета от клас „Буян-М“, проведена на 7 април 2024 г. във военноморска база Балтийск в строго охраняваната Калининградска област.

Атаката срещу Санкт Петербург не е изолирано събитие. Тя се вписа в една от най-широките вълни от началото на лятото: по данни на руското министерство на отбраната през нощта над руска територия са били свалени 389 безпилотни летателни апарата от самолетен тип – над 18 региона, анексирания Крим и акваториите на Азовско и Черно море, а независими издания като „Медуза“ оцениха общия брой на използваните апарати на около 400. В Белгород, недалеч от руско-украинската граница, ударът остави града почти изцяло без ток, вода и надеждни комуникации.

Петербург е само най-видимата точка от мащабната и успешна украинска стратегия. Командването на Силите за безпилотни системи, начело с Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, систематично измества огъня от бойното поле към стратегическа дълбочина – петролни депа, рафинерии, електрически подстанции и военни бази на стотици километри навътре в Русия и окупирания Крим. По думите му темпът на дълбочинните удари се е увеличил над 10 пъти от началото на годината. Смисълът на този пренос е двоен: да натовари противовъздушната отбрана по цялата европейска част на Руската федерация, разтягайки я между фронта и тила, и да удари икономиката там, където войната се финансира – в износа на въглеводороди.

Двете числа от нощта стоят едно до друго с неудобство за руската отбрана: 67 свалени апарата в Ленинградска област и въпреки това – отново горящ терминал. Плътната противовъздушна отбрана около втория по големина град на Русия очевидно сваля мнозинството от приближаващите дронове, но не и достатъчно, за да опази обект от стратегическо значение, който вече е бил поразен веднъж и чието разположение е известно предварително. Повторяемостта – същата цел, месец по-късно – сочи по-скоро към украинско решение да превърне терминала в постоянен адрес от кампанията срещу руския петролен износ. Дали това ще се отрази осезаемо на балтийския износ обаче няма да проличи от нощния пожар, а от две по-бавни неща: колко дълго претоварът ще остане извън работа и колко скоро терминалът ще бъде атакуван за трети път. Засега потвърдени са попаденията и пожарът, а дали обектът ще спре работа и за колко дълго – ще стане ясно в следващите няколко часа.

Анализ: Касянов – мнозинството около Путин желае край на войната

🇷🇺🕊️🇺🇦 По-голямата част от обкръжението на руския президент Владимир Путин се срамува от ударите на украинските дронове по Москва и Санкт Петербург и всъщност се надява войната да свърши възможно най-скоро. Това заяви Михаил Касянов, бивш премиер на Руската федерация в първия мандат на Путин като президент, в интервю за украинския журналист Дмитрий Гордон.

Той смята, че приближените на Кремъл „не са искали началото на тази война и са били потресени от решението на Путин“, а оттогава насам те просто оцеляват, работят за президента, защото не могат да се измъкнат от това, но вярват, че краят е близо. „За тях, разбира се, е позор това, което се случва. Перчим се, че сме втората армия на света и че тръгваме срещу Европа, а всъщност най-важният ни град се оказва незащитен. Резиденциите на Путин са защитени, а градът – не. Това несъмнено създава силно напрежение.“

Тежестта на тези оценки идва не само от съдържанието им, но и от личността на говорителя. Касянов познава средата отвътре, макар и отпреди повече от две десетилетия. Той е начело на руското правителство между май 2000 и февруари 2004 г., в периода, когато властовият кръг около Путин тепърва се оформя. Освободен е малко преди президентските избори през 2004 г., след което преминава в опозиция и оглавява ПАРНАС. От 2022 г. живее в изгнание, а през ноември 2023 г. е обявен за „чуждестранен агент“ от министерство на правосъдието.

През октомври 2025 г. срещу него е образувано наказателно дело за „насилствено завземане на властта“ и „участие в терористична организация“ – ход, който показва колко чувствителен остава Кремъл към неговите позиции. Макар да е опозиционна фигура с ясно изразена антипутинска позиция, той има пряк исторически опит с хората, за които говори, което прави наблюденията му трудни за игнориране, макар и неизбежно пристрастни.

Фактическата основа, на която стъпва, също има своите паралели в събитията на терен. През последния месец Украйна засили ударите дълбоко в руския тил с безпрецедентна интензивност. На 3 юни далекобойни дронове изминаха над 1000 км и поразиха петролен терминал в Санкт Петербург само часове преди старта на Международния икономически форум. Същата нощ е ударена и корветата „Бойкий“ от Балтийския флот, намираща се в базата в Кронщат. В средата на юни последваха нови удари по Московската рафинерия на Газпром – едно от ключовите нефтопреработвателни съоръжения в страната. На 26 юни Киев извърши една от най-мащабните си атаки, а на 30 юни и 1 юли за втори път бе поразен център за сателитни комуникации в Дубна край Москва.

Според руски данни и интензивността на сваляните дронове расте – от около 14 000 през май до над 17 000 през юни. Това означава не само продължаваща, но и ескалираща способност за проникване към столичния регион.

Фактът, че Русия отговаря с масирани удари по Киев, при които загиват десетки хора, не противоречи на тази картина. Тук става дума за различни равнища на натиск – външна военна ескалация срещу Украйна и вътрешно напрежение в руския елит, което не се разсейва от ответни действия.

В този контекст аргументът на Касянов се фокусира не толкова върху материалните щети, колкото върху символния ефект: ударите по Москва и Санкт Петербург разклащат усещането за недосегаемост, върху което почива политическата легитимност на режима. Когато войната достига столицата, тя вече не е абстрактен фронт, а реалност в центъра на властта.

Дори образът за „незащитената столица“ е по-скоро политическа метафора, отколкото буквално твърдение – Москва е сред най-силно защитените с ПВО градове в света. Но символният контраст, който Касянов подчерта – добре защитени резиденции срещу по-уязвим градски център – има ясно политическо внушение за приоритета на властта.

Подобни наблюдения се срещат и в други анализи. Според репортаж на BBC в руското публично пространство се засилват разговорите за възможен край на войната, включително от страна на експерти като политолога Василий Кашин, който признава, че пълното постигане на военните цели срещу Украйна би изисквало окупация в мащаб, който Русия трудно би могла да осъществи. Коментаторът Александър Носович описва експертната среда като разделена между поддръжници на войната и гласове, които се опасяват от дълъг, изтощителен конфликт.

Когато вътрешни източници и външни наблюдения сочат сходни тенденции, изводите за нарастващо напрежение в елита стават по-убедителни. Това, че подобни мнения често биват изтласквани от публичното пространство, не ги опровергава, а по-скоро подсказва чувствителността на темата за властта.

В същото време Касянов от години прогнозира възможен „край на режима на Путин“, без тези очаквания да се материализират в конкретни срокове. Това поставя под съмнение точността на неговите времеви оценки, но не непременно и посоката на анализа му: още от началото на войната той твърди, че тя ще се превърне в стратегически капан за Кремъл.

Дали ударите по руската столица действително ускоряват процес на вътрешно разколебаване в елита остава открит въпрос. По-вероятно е да става дума за нарастващ натиск и натрупващо се недоволство, отколкото за непосредствен политически обрат. Видими признаци като разцепления на високо ниво, отказ от подкрепа на войната или действия в силовите структури засега липсват, което говори не толкова за стабилност, колкото за страх от последствията при открито несъгласие.

В този смисъл посоката на процеса изглежда по-ясна от неговото темпо: войната вече достига дълбоко в руския тил, а политическите ефекти от това тепърва ще се натрупват.

Украйна е на крачка от тест на балистична ракета FP-9 с обсег до Москва и Санкт Петербург.

🇺🇦🚀 Украйна е на прага на първия тестов пуск на собствена балистична ракета с голям обсег, способна да порази Москва. Това съобщи основателят на компанията производител в рядко интервю за украинския YouTube канал Pressing, заснето в едно от производствените съоръжения на фирмата.

Денис Щилерман, главен конструктор и съосновател на Fire Point, заяви, че балистичната ракета FP-9 вече е преминала през всички основни етапи на разработка с изключение на двигателя с твърдо гориво, който по време на снимките е преминавал наземни тестове. Той добави, че първият изпитателен полет към цел в Москва може да последва скоро след успешната валидация на двигателя.

„Имаме всичко за FP-9, която може да достигне Москва, освен двигателя“, каза Щилерман пред Pressing. „Ще тестваме двигателя този месец и очакваме скоро да започнем изпитателните полети. Щом тестовият полет покаже, че всичко работи правилно, следващият трябва да бъде изстрелян към Москва.“

Fire Point – отбранителен стартъп със седалище в Киев, основан през 2022 г. от група инженери, архитекти и дизайнери на игри без предишен опит във военната индустрия – се превърна в една от популярите компании в украинския отбранителен сектор по време на войната. По данни на Генералния щаб на Украйна тя произвежда над половината от украинските далекобойни дронове и вече внедри FP-5 Flamingo – крилата ракета с наземно базиране, до 1150 кг бойна глава и 3000 км обсег.

FP-9 обаче представлява съвсем различно оръжие: балистична ракета с малък обсег, проектирана да достига цели на разстояние от 855 км за по-малко от 3 минути полет. Тя доставя 800 кг бойна глава със скорост Мах 7 (над 2200 м/с), с кръгово вероятно отклонение от 20 метра. Ракетата е с дължина 9,5 м и диаметър 1,1 м, което я прави по-голяма от руската балистична ракета „Искандер-М“, която е дълга 7,2 м има диаметър 0,95 м.

Значението на този обсег е съвсем пряко: Москва се намира на около 800 км от североизточната граница на Украйна, което я поставя в рамките на обявения работен обхват на FP-9. Щилерман заяви пред Pressing, че Санкт Петебург, родното място на президента Владимир Путин, също попада в този обсег. Той описа Русия като моноцентрична държава, в която инфраструктурата на военната промишленост, командните центрове и политическата власт са концентрирани в малка географска област. Това прави балистичните ракети с голям обсег категорично различен стратегически инструмент в сравнение с крилати ракети и дронове.

Балистична ракета, движеща се със скорост Мах 7, съкращава времето за реакция на системите за ПВО така, както една крилата ракета с дозвукова или ниска свръхзвукова скорост не може. Процентът на прехващане на такава скорост поставя изключително високи изисквания дори към съвременни системи като С-400 „Триумф“ и по-новите С-500 „Прометей“, нито една от които не е показала надеждна ефективност при прехващане на модерни балистични ракети в реални бойни условия.

В интервюто Щилерман засегна пряко и икономическата страна на балистичните ракети. Неговите аргументи оспорват всеобщото схващане, че балистичните ракети по презумпция са по-рентабилни от крилатите ракети при удари на големи разстояния. Той посочи, че балистична ракета с обсег 300 км и бойна глава от 200 кг би струвала около 600 000 долара на пуск, докато същата 200 кг бойна глава може да бъде доставена на 380 км от модифициран дрон FP-2 за близо 40 000 долара. Това превръща балистичните ракети с малък обсег в икономически нелогични, освен ако скоростта не е критично оперативно изискване. При обсега на FP-9 от 855 км обаче аритметиката се променя: нито една крилата ракета в настоящия арсенал на Украйна не може да измине това разстояние и да оцелее срещу ешелонираната ПВО около Москва. Това прави балистичната траектория единствения жизнеспособен механизъм за доставка до цели в този обхват.

Програмата FP-9 е част от широка пътна карта за балистични ракети, която Fire Point разработва паралелно. FP-7 – балистична ракета с по-малък обсег, базирана на корпуса на зенитната ракета от съветската епоха 48Н6, използвана в С-400 – завърши първия си тестов управляем полет през февруари, когато Щилерман потвърди за изстрелването в социалните мрежи. Според техническите данни, публикувани от „Милитарний“, FP-7 има до 200 км обсег, 150 кг бойна глава, 1500 м/с максимална скорост и 14 метра кръгово вероятно отклонение. Това я прави аналогична на американската система ATACMS, но на наполовина по-ниска цена, според твърденията на самите Fire Point.

FP-9 извежда тази логика на качествено различно ниво, с бойна глава, която е над 5 пъти по-тежка, и 4 пъти по-голям обсег на поразяване. Кодификацията от Министерството на отбраната на Украйна – официалният процес на одобрение, който позволява използването на дадено оръжие за бойни действия – се очаква в рамките на 2026 г., според компанията.

Предизвикателство в производството, за което Щилерман разказа публично, е заводът за твърдо гориво. Изграждането на твърдогоривен двигател за балистична ракета изисква специално съоръжение за смесване и леене, способно да обработва големи обеми гориво на един етап – индустриален капацитет, какъвто Украйна нямаше, преди Fire Point да изгради такъв от нулата. Щилерман сподели пред Pressing, че обектът вече е готов след над година строителство и експерименти. По време на този процес компанията е трябвало да разработи свои собствени формули за гориво, цикли на втвърдяване и методи за проверка на качеството без достъп до налична съветска или руска техническа документация. Той допълни, че Украйна е загубила повече от година, тъй като обещаната техническа библиотека с чертежи на съветското ракетно инженерство, която би дала на украинските инженери достъп до десетилетия наред решавани проблеми, така и не е била събрана въпреки ангажиментите на двама поредни министри на отбраната.

Амбициите на Fire Point надхвърлят FP-9 и се разпростират върху изцяло отделна програма, която Щилерман нарича Project Freya – украинска система за антибалистична отбрана, замислена като евтина алтернатива на Patriot. На 3 юни Fire Point публикува кадри от тестовете на FP-7x, която описва като маневрираща ракета-прехващач, провеждаща управляем полетен тест. Щилерман заяви, че Freya използва прехващач FP-7 като средство за унищожаване, интегрира се с налични западни радари, включително Saab Giraffe, Thales Ground Master 400 и Hensoldt TRML-4D, и е изградена около софтуерна архитектура с отворен код. Тя е проектирана специално, за да предотвратява вида дистанционно изключване, което направи неработоспособни батареите Patriot на Катар, когато САЩ спряха достъпа по време на израелска операция срещу ръководството на Хамас. Той окачестви цялата архитектура на Freya като съзнателен отговор на стратегическата уязвимост от зависимостта от оръжия, които чужди правителства могат да изключат едностранно.

Интервюто за Pressing разкри и нови подробности около оценката на Fire Point и споровете за собствеността. Щилерман заяви, че настоящата капитализация на компанията надхвърля 5 милиарда долара, като се позова на неискано предложение от инвестиционна банка за частно пласиране при оценка от 5,8 милиарда долара, което компанията е отказала. Той отхвърли възможността за продажба на цялата компания като юридически невъзможна съгласно украинските разпоредби за контрол върху износа на оръжие и описа продължаваща, координирана кампания за принудителна национализация на предприятието, която описа като атака срещу частната отбранителна индустриална база. Съоснователят на компанията сподели, че собственото му име е било публично разкрито без съгласието му от журналисти – разкритие, което той свързва с факта, че две от децата му са живеели с бившата му съпруга в Русия по това време, което е създало пряка уязвимост за личната им сигурност.

Малък украински стартъп, основан от хора, които никога не са създавали оръжие, сега Fire Point управлява производствени линии, бълващи крилати ракети, дронове, а скоро и балистични ракети – и всичко това без достъп до техническото наследство, което руско-съветските ракетни инженери са натрупвали в продължение на 70 години. Тестът на двигателя, който Щилерман описа в интервюто за Pressing, е последното голямо техническо препятствие преди FP-9 да полети. Ако го премине, следващата дестинация, по думите му, е Москва.

Ограничения за горивата в Русия след масирани украински удари по ключови рафинерии.

🇷🇺🚫⛽️ Бензиностанции в редица области на Руската федерация започнаха да ограничават продажбите на бензин и дизел след поредица от атаки с украински дронове срещу ключови нефтени съоръжения, става ясно от публикации в социалните мрежи.

В неделя руските държавни медии съобщиха, че някои бензиностанции, управлявани от „Татнефт“ в Москва, са ограничили продажбите на бензин А-92 и А-95 до 20 литра на клиент, а лимитът за дизелово гориво е 40 литра. Други големи търговци на дребно наложиха сходни ограничения. Според сведенията „Роснефт“ е ограничила покупките до 90 литра на автомобил или контейнер, докато „Лукойл“ е ограничила продажбите до 100 литра на трансакция.

Подобни мерки бяха въведени на всички обекти на „Татнефт“ в Санкт Петербург, където клиентите също бяха ограничени до същите количества. Длъжностни лица в Република Татарстан потвърдиха, че също са въведени временни лимити, които описаха като превантивна мярка за спиране на „изкуствена паника“ и поддържане на стабилността на пазара. Някои местни власти обаче се опитаха да успокоят потребителите, като енергийният комитет на Санкт Петербург заяви, че няма признаци за недостиг на гориво.

Рестрикциите следват серия от удари с украински дронове срещу големи съоръжения за преработка на нефт. В петък дронове атакуваха „ТАНЕКО“, една от най-големите петролни рафинерии на Руската федерация, а също и „ТАИФ-НК“ в Нижнекамск, които са ключови активи в преработващия сектор на страната. Разследващата медия „Важные истории“ съобщи, че „Татнефт“ е въвела ограничения за продажба на гориво във всички руски региони, в които компанията оперира.

В събота при координирана операция на Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО) на Украйна бяха нанесени сериозни структурни щети на водещия комплекс за претоварване на въглеводороди в Южна Русия, извеждайки от строя ключова горивна инфраструктура и ПВО системите, които са зачислени за нейната защита. Украинските сили извършиха и удар с далекобойни дронове през нощта, насочен срещу Котовски район, поразявайки обект за преработка и изпомпване на петрол близо до селището Ефимовка. Президентът Володимир Зеленски потвърди операциите, наричайки ги „добри резултати“.

„Има добри резултати от нашите воини при прилагането на санкции с голям обсег срещу важни обекти на територията на Русия и временно окупираните територии на Украйна“, написа Зеленски.

Руски депутат настоява за употребата на ядрено оръжие срещу Украйна.

🇷🇺🗣️ Срещу Украйна трябва да се нанесе ядрен удар заради проявите на „антикомунизъм“ и „русофобия“ от президента Володимир Зеленски. Това заяви на заседание на местния парламент на Санкт Петербург Виктор Перов, депутат от политическа партия „Социална защита“ – наскоро разформирована от Кремъл.

По думите на Перов прилагането на оръжие за масово поразяване трябва да доведе до приключване на т.нар. „специална военна операция“, която „не е тръгнала така, както беше планирано“. „Смятам, че вие, депутатите, трябва да се обърнете към президента Владимир Путин с настояване за употребата на ядрено оръжие, за да се удари с него по привържениците на Бандера и Шухевич, което ще накара ръководството на Украйна да подпише мирно споразумение“, заяви депутатът от трибуната на местния парламент. В този момент изказването му беше прекъснато, тъй като микрофонът му беше изключен.

В началото на месеца Върховният съд на Руската федерация по искане на Министерство на правосъдието закри „Партията на социалната защита“, от която Перов по-рано се кандидатира на различни избори, включително за губернатор на Ленинградска област. Самият политик описва възгледите си като комунистически и се представя като ръководител на партията.

Преди това висши руски служители многократно са заплашвали западните държави с ядрени удари. Миналата седмица заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заяви, че Кремъл е готов да използва такова в случай на опит от страна на други държави да нахлуят на руска територия.

По думите му западните страни да се отнесат „максимално сериозно“ към разпоредбите на военната доктрина на Руската федерация и държавната политика в сферата на ядреното възпиране. „Посегателството срещу Русия при най-лошите сценарии може да доведе до това да отговорим с употреба на въпросните средства“, заплаши чиновникът.

Украински дронове отново атакуваха множество военни цели в Ленинградска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) извършиха нова атака с далекобойни дронове през изминалата нощ срещу стратегическа военноморска инфраструктура в Ленинградска област, включително арсенали на Балтийския флот и други военни цели в Кронщат, съобщи украинският президент Володимир Зеленски.

„Време е да сложим край на тази война. Но руският владетел иска да продължи да се бие. Ето защо украинските санкции срещу тази агресия работят. През изминалата нощ нашите дронове изминаха разстояние от около 1000 км до района на Санкт Петербург – до арсеналите на вражеския флот и база в Кронщат“, заяви Зеленски.

По думите му украинските оператори са поразили и руска петролна база, разположена в Краснодарския край, на около 500 км от руско-украинската държавна граница.

„Русия трябва да сложи край на войната си и да спре атаките срещу живота. Всяко проявление на неправда към Украйна ще получи справедлив отговор. Благодаря на нашите воини за тяхната прецизност“, добави държавният глава.

Руски официални лица твърдят, че системите за противовъздушна отбрана са свалили 144 дрона, и докладват за избухване на пожар в неуточнен обект на руското министерство на отбраната в Ломоносовски район. Местните власти обявиха частична евакуация на жителите в близост.

Според „Астра“ и кадри, публикувани от местни жители, няколко обекта с военно значение са били засегнати по време на атаката.

Експерти в OSINT сферата успяха да идентифицират дим близо до Научно-изследователския институт по морска топлотехника – предприятие от руския военно-промишлен комплекс, ангажирано с разработването на оръжия за подводници, включително торпеда от серията „Физик“ и компоненти за противоторпедна система „Пакет“.

Други кадри, геолокирани от „Астра“, показват дим в близост до Кронщатския морски завод – едно от основните ремонтни съоръжения на руския флот, който обслужва големи бойни кораби и подводници от Балтийския флот и други руски военноморски формирования.

Серия от експлозии бяха докладвани близо до 15-ти арсенал на руския флот в селището Болшая Ижора, западно от Санкт Петербург. Видеа, споделяни онлайн, показват това, което изглежда като вторични детонации в района.

Ударът идва три дни след като украински дронове поразиха руската корвета „Бойкий“, разположена във военна база Кронщат. Корабът от проект 20380 е част от Балтийския флот и често е подложен на техническа поддръжка от завода в Кронщат.

Украински дронове поразиха петролно депо в Санкт Петербург.

🇷🇺🔥 Силен пожар обхвана петролния терминал в Санкт Петербург, една от водещите бази за съхранение и износ на горива в Европейска Русия, след серия от експлозии на брега на Финския залив, предизвикани от нападение на украински дронове.

Гъст черен дим се изви над втория по големина руски град точно в утрото, когато Владимир Путин открива своя международен икономически форум. Това е значимо детайл: събитието, замислено като витрина на устойчивата икономика на Руската федерация с делегации от 130 държави, буквално бе открито под облаци изгорели газове – красноречиво свидетелство, че далекобойната кампания на Украйна достига не само петролната логистика на Балтика, но и политическата трибуна, която Кремъл използва, за да внуши, че войната не е стигнала до дома.

Жители на Санкт Петербург разпространиха снимки и видео от мощни експлозии и огнена стихия рано сутринта днес. Кадрите показват издигащо се във въздуха огнено кълбо, придружено от стълб черен дим от резервоарите на терминала разположен в Голямото пристанище на Санкт Петербург. Опозиционният канал „Astra“ заключи, че дронове са поразили обекта, с което са предизвикали пожар. Терминалът приема и изпраща петролни продукти по вода, с жп и автомобилен транспорт, а според публично достъпни данни обработва около 12,5 милиона тона годишно – обем, който го нарежда сред гръбначните възли на руския износ на гориво.

Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи, че в небето на региона свалени 30 дрона, но не спомена нито дума за пожарите, обхванали пристанището. Това премълчаване на истината е показателно: официалното признание се ограничава до прехванатите цели, докато видимото – кадрите на горящия терминал, заснети от самите граждани – обиколи социалните мрежи. В разминаването между декларираните 30 свалени дрона и огнената стихия в съоръжение се крие проблемът пред руската противовъздушна отбрана: дори когато ПВО отчита десетки прехващания, само едно или две успешни прониквания са достатъчни, за да изпратят едно такова съоръжение в пламъци.

Неспособността на ПВО да опази небето над индустриалната си периферия отдавна не е изолиран инцидент и се превърна в ежедневие. През последните месеци украински ударни дронове поразиха редица обекти около Санкт Петербург – експортния терминал в Уст-Луга, рафинерията в Кириши и пристанище Приморск, което се явява най-голямото такова за товарене на петрол на Балтийско море, което през септември 2025 г. се принуди да спре работа след украински удар. Приморск отстои на около 100 км от Санкт Петербург. В тези удари рояци далекобойни дронове изминават над 1000 км от украинската граница, за да стигнат складове и инфраструктура за натоварване, през която по оценки минават около 40% от износа на руски горива по море. Самият терминал в Санкт Петербург веднъж е бил мишена на украинска атака: през януари 2024 г. във въздушното пространство над него е свален дрон, който при падането си предизвиква пожар.

Ударът по терминала идва ден след една от най-тежките руски въздушни атаки срещу градовете на Украйна от началото на войната през февруари 2022 г. В нощта на 2 юни руската армия изстреля масиран залп от ракети и дронове по Киев, Харков, Днипро, Запорожие и Суми; според данни на украинските власти са загинали поне 23 души, сред които 2 деца, а над 100 бяха ранени, като броят на жертвите все още подлежи на уточнение. Руското министерство на отбраната описа операцията като „масиран удар“ с прецизно далекобойно оръжие, включващо хиперзвукови аеробалистични ракети. Контрастът между двете операции се обуслява от контраста между двете стратегии: руските масови удари търсят жилищни квартали и енергийна мрежа, докато украинските дронове се фокусират над икономически и военно-промишлени активи, разположени дълбоко в руския тил.

Това, че руската армия прибягва все по-често до масирани удари срещу граждански цели, е пряка функция на безизходицата от забуксувалото настъпление по фронта. По данни на Института за изследване на войната (ISW) руските войски са отчели нетна загуба на териториален контрол за първи път от години – обрат, започнал през април и задълбочил се през май, когато Москва понесе най-големия териториален пасив на седмична база от началото на годината. Колкото по-малко Кремъл постига на бойното поле, толкова по-показни стават неговите обстрели по градовете, и колкото по-надълбоко Украйна достига със своите дронове, толкова по-осезаемо ще променя сметката войната – както за обикновените руснаци, така и за кремълския елит.

Ударът срещу петролен терминал в Санкт Петербург съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум на Путин – събитието, прокламирано като „руския Давос“, което тази година ще се проведе на 3-6 юни под надслов „Прагматичен диалог: пътят към стабилно бъдеще“ и събира представители от над 130 държави и територии. Очаква се сред участниците да бъде и представител на администрацията на Тръмп: председателят на Комисията по изящни изкуства на САЩ Родни Кук, включен в сесията „Русия–САЩ: диалог на културите“.

Това е първото известно участие на американски официален представител във форума от няколко години насам, въпреки че става дума за културна, а не икономическа и дипломатическа фигура. Путин традиционно използва трибуната, за да проектира икономическа устойчивост и да внуши, че Русия остава отворена за бизнес въпреки западните санкции и безпрецедентната изолация на дипломатическия фронт след пълномащабното нашествие в Украйна. На миналогодишния форум той заяви, че „цяла Украйна“ принадлежи на Русия.

Тазгодишният форум започна под дим и пепел – картина със своя собствена политическа тежест, независимо от това доколко сериозен е мащабът на понесените материални щети. Способността на Украйна да възпроизвежда такива удари ден след ден има двойна функция: подкопава икономическата инфраструктура на руския окупатор и в същото време му нанася репутационна вреда – точно, когато Кремъл се опитва да представи някаква форма на нормалност пред чуждестранните си гости.

Украинската далекобойна кампания постепенно се превръща в режим на санкции, наложен със свои собствени средства: вместо да чака западните мерки да задушат руския износ на петрол, Киев направо порази терминали и рафинерии, през които текат приходите за войната. Ударите по Уст-Луга, Приморск, Кириши и най-сетне по Петербургския терминал очертават единна цел – балтийската експортна верига, по която се изнася значителна част от руските горива по море. Мащабът на щетите по конкретния терминал остава неуточнен към момента на публикуване.

Хроничният провал на руската ПВО над собствената индустриална периферия е структурен. Тя е оразмерена да защитава зоната на активни бойни действия и ключови военни обекти, не цялата площ в дълбочина на страната срещу евтини ударни дронове, изстрелвани на залпове от стотици едновременно; всяко успешно прехващане на 30 дрона губи смисъл, ако дори 1 успее да проникне и подпали резервоар за гориво. Тази чудовищна асиметрия е същинският механизъм, който прави ударите истински ефективни.

Руските военни болници са препълнени: Превръщат родилни домове и цивилни клиники в лазарети

🇷🇺🏥 Военните болници в Руската федерация вече не могат да поемат безкрайния поток от ранени войници от бойното поле в Украйна, което принуждава Министерството на отбраната да използва цивилни лечебни заведения в няколко региона за настаняване на военнослужещи.

Това съобщи онлайн изданието „Новая газета Европа“, според което в края на 2025 г. местните власти в Омск са затворили женска болница, чиято сграда е била преустроена в поликлиника, след което е била прехвърлена на Министерство на отбраната. По-рано същият град затвори Родилен дом № 5, за да открие военна болница на негово място.

В момента в региона се изгражда нов клиничен, медицински и хирургичен център, а длъжностни лица описват, че „специално внимание“ се отделя на ранените военнослужещи от войната срещу Украйна. Местните жители масово се оплакват, че за обикновените пациенти става все по-сложно да си осигурят лечение. Жена от града разказа, че майка ѝ, която се възстановява от тежки операции, е получила категоричен отказ за настаняване с думите: „Няма легла. Момчетата от СВО... Нали разбирате.“

Подобен модел се наблюдава и на много други места. Единствената болница за пациенти с кистозна фиброза в столицата Москва е преустроена на военен обект, а по същия начин в Ростов на Дон е преформатиран родилен дом.

Дори с новото строителство и изземването на налични болнични заведения, леглата остават дефицит и не могат да поемат колосалния брой ранени военнослужещи, които сега се настаняват в стандартни граждански болници с изолирани специални отделения, а все по-често попадат в общи помещения с обикновени пациенти. Ранените военнослужещи, завърнали се живи от Украйна, имат право на медицинско обслужване с предимство от 2023 г. насам.

„Новая газета Европа“ посочва, че в момента почти всяко едно голямо медицинско заведение в Санкт Петербург приема предимно ранени от фронта. Само в Мариинската болница в града са извършени над 2000 операции на военни пациенти през изминалата година, според публично оповестени данни.

Бивша медицинска сестра в Научноизследователски институт за спешна медицина „Джанелидзе“ сподели пред медията, че истинските мащаби на проблема се прикриват напълно умишлено „За момчетата от СВО всъщност не се говори, защото са толкова много, а никой не иска да обявява, че са толкова проклето много, че военните болници не могат да ги поберат“, заявява тя.

Същата медицинска сестра описва и постоянни проблеми с поведението на военните пациенти в отделенията. „Купуваха алкохол, постоянно пристигаха доставки за тях, кофите за боклук бяха пълни с бутилки, не слушаха нито лекари, нито медицински сестри“, добавя тя.

Напрежението в руската болнична система съвпада с нарастващите загуби на бойното поле, които са отлично документирани от чуждестранни анализатори и мозъчни тръстове.

Според Center for Strategic and International Studies (CSIS), авторитетен изследователски център във Вашингтон, окръг Колумбия, общият размер на руските военни загуби в Украйна е достигнал близо 1 милион и 198 хиляди души до началото на годината, сред които 873 000 ранени и 325 000 убити. Експертите от CSIS определят тези цифри като „безпрецедентни“ и припомнят, че нито една голяма държава не е поемала загуби в такива мащаби от Втората световна война насам.

Парадите за 9 май в Русия: Под една четвърт от регионалните центрове ще видят бойна техника

🇷🇺🎖️ Парадите с маршируващи колони и маневри на военно оборудване за Деня на победата на 9 май ще се проведат в под една четвърт от 85-те регионални центъра на Руската федерация, в т.ч. анексираните Крим и Севастопол.

Това показват изчисления на „Вёрстка“, публикувани в сряда, според които властите в част от регионите са обяснили това с мерки за сигурност, а на други места парадите са били отменени без широка обществена гласност.

Паради с марш и бойна техника ще има само в 18 регионални столици

Мероприятия с марш на военни части и преминаване на техника, дори ако става дума за ретро автомобили или стари танкове в движение, ще се състоят в едва 18 регионални столици (21,2%), например Ярославъл, Волгоград, Хабаровск, Красноярск, Пенза, Уфа, Горно-Алтайск и Петропавловск-Камчатски.

В други 37 регионални столици (43,5%) парадите ще преминат или без военна техника (в някои региони това е практика от няколко години), или без потвърждение за участието ѝ, или с други ограничения. Най-известният пример е Москва, където ще има пехотни част и въздушен компонент, но няма да има танкове и друга наземна техника и няма да маршируват възпитаниците на суворовските, нахимовските училища и кадетските корпуси.

В Санкт Петербург: Без техника и кадети

Идентична е ситуацията в Санкт Петербург, където парадът ще премине без сухопътна техника и авиация, но и без суворовци, нахимовци и кадети. В същото време обаче в северната столица за първи път беше решено да се проведе акцията „Безсмъртен флот“.

Сред градовете, където преминаването на техника е отменено или не е обявено, или е съкратен пехотният състав, са Владимир, Кострома, Тула, Твер, Владивосток, Калининград, Екатеринбург и Челябинск.

В 27 регионални столици (31,8%) местните власти директно се отказаха от провеждането на парад или просто не са го включили в празничната си програма. Сред тях са приграничните Белгород, Брянск и Курск, Ростов на Дон, незаконно анексираните Симферопол и Севастопол, както и Орел, Краснодар, Воронеж, Липецк, Калуга, Нижни Новгород и Магадан. За три града – Грозни, Иваново и Черкеск – данните са недостатъчни или все още няма окончателно решение.

Отменени салюти и проблеми с комуникациите

В много региони са отменени празничните салюти, а акцията „Безсмъртен полк“ ще се проведе изцяло онлайн в условията на специфични мерки за сигурност, предприети от регионалните власти. Във Волгоград например беше забранено присъствието с детски колички и домашни любимци, въпреки че е планиран цялостен парад.

По-рано „Вёрстка“ съобщи, че мобилните оператори Т2 и МТС са предупредили московчани за потенциални проблеми с гласовата връзка в дните преди 9 май. Според представител на Т2 от 5 май гласовите услуги ще бъдат достъпни предимно в 3G мрежи, което може да предизвика смущения в местности със слабо покритие. МТС предупреди и за прекъсвания в работата на интернет в Москва между 7 и 9 май, като отбеляза, че дори „белите списъци“ може да не функционират коректно.